Пореден семинар на тема Nо-Till – този път под наслова “Що е то No-Till и има ли почва у нас?”, организиран от Агримат България, се проведе в края на миналата седмица в х-л Интернационал – Златни пясъци. В него привилегията да научат нещо ново за No-Till имаха не само агрономи, земеделски производители и собственици на фирми за семена, но и научни работници в това число преподаватели от Лесотехнически университет – София, Аграрен университет – Пловдив и Русенски университет.
Гост-лекторите Едуард Романков – изп. директор, Елена Дудкина – агроном – технолог – и двамата от украинския холдинг „Агро-Съюз“ и канадският Nо-Till – специалист Одет Менард споделиха своя опит в необятната територия на технологията Nо-Till.
Истинските No-Till-ъри са изместили фокуса от това да се грижат единствено и само за своите добиви и поставят на първо място ЗДРАВЕТО на ПОЧВАТА. Защото най-напред трябва да обгрижим почвата, за да се погрижи и тя на свой ред за растенията и за земеделеца.
През последната година се срещнах с много земеделци и всички те изказаха мнение, че почвите в България са неподходящи за No-Till и е задължително да се обработват. Така ли е в действителност?
Затова нарекохме семинара „Що е то No-Till и има ли почва у нас“. „Що е то No-Till“ в следващите дни ще ви разкажат нашите лектори, а „има ли почва у нас“ се надявам накрая на третия ден вие сами да можете да отговорите.
Аз също съм ваш колега – започна с тези думи Едуард Романков – благодаря на всички, които избрахте да сте тук, повечето сте земеделци, но има и представители на науката. По професия аз съм ядрен физик. Но СЪДБАТА МЕ ОТВЕДЕ ПРИ ЗЕМЯТА. Доволен съм от една страна, че нямам специално агрономическо образование, което да ме обременява и затова по-лесно приемам “различните” неща в селскостопанската сфера. През всичките тези години разбрах, че всъщност ние много неща не знаем за нашата почва.
През 1996 – 97 година започнахме да правим първи опити да внедрим технологията No-Till, но пълното и повсеместно прилагане на No-Till в цялото стопанство завършихме през 2004 година. Към настоящия момент работим 12 000 ха (120 000 дка) като No-Till се прилага на всички наши полета и виждаме, че тази технология ни позволява да бъдем успешни – достатъчно обгрижваме земята и получаваме добра реколта.
Искам да пожелая на всички колеги от България да обръщат повече внимание на ресурса „почва“ и ако започнат да си говорят с нея на „ти“ и изберат технологията No-Till, за да повишат почвеното плодородие – повярвайте ми – земята ще ви се реваншира многократно. Затова, желая ви успех и не се бойте – започнете да прилагате No-Till. И общувайте, търсете информация – мисля, че това е залогът за успех.
Различна ли е структурата на почвата и водната инфилтрация в двете мостри – едната – взета от поле, където се прилагат традиционни обработки, а друга от No-Till поле – отговора на този въпрос получихме от т.н. Slaking Test /тест с насищане на почвата с вода/.
Микоризните гъби са добре познати на No-Till-ърите с полезните услуги, които оказват на растението-домакин и по-специално по отношение обезпечаването с вода и набавянето на хранителни вещества. Относно бъдещето – казват, че броят на човечеството непрекъснато нараства и притеснението на учените е как ще бъдат изхранени тези хора, а единственият начин да ги храним е като произвеждаме още храна. Учените вярват, че повечето храна няма да дойде в резултат на техниката, а като подобрим здравето на почвата, с която разполагаме. Вече виждаме, че ако имаме висок клас техника, но поставим семената в уплътнена почва, то няма да се увенчаем с успех, а като сеем в здрава почва бихме могли да удвоим добива. Вярно е, че човечеството е достигнало високо технологично развитие, но за да можем да го използваме пълноценно е важно да обърнем внимание на здравето на почвата.
Искам да пожелая на колегите от България да обръщат повече внимание на ресурса „почва“ и ако започнат да си говорят с нея на „ти“ и изберат технологията No-Till, за да повишат почвеното плодородие – повярвайте ми – земята ще ви се реваншира многократно. Затова, желая ви успех и не се бойте – започнете да прилагате No-Till. И общувайте, търсете информация – мисля, че това е залогът за успех.
Ето какво се случва с буцата пръст, поставена в съд с вода – тази от традиционно обработваното поле (вляво) се разпадна и се разми веднага, почвата от естествена ливада (вдясно) запази своята структура дори през следващите 24 часа.
В две отделни чаши има ориз (дясна) и царевичен грис (лява). Чашите се допълват с вода и се следи къде водата свободно достига дъното на съда и къде остава на повърхността поради нарушена възможност за инфилтрация.
1. Усъвършенствайте своите знания относно технологията No-Till поне една година преди прехода.
2. Направете почвен анализ (хранителни вещества и pH).
3. Избягвайте почви с лоша водна инфилтрация.
4. Изравнете повърхността на почвата.
5. Избавете се от почвени уплътнения преди прехода към No-Till.
6. Произведете възможно най-много растителни остатъци на полето.
7. Сдобийте се с No-Till сеялка, която е подходяща на вашите почвени условия.
8. Започнете със 10% от своето стопанство като постепенно увеличавайте площта.
9. Използвайте сеитбооборот и покривни култури.
10. Бъдете готови постоянно да се учите и да следите новите разработки.
съвети на Ролф Депш, 2004
Участниците в No-Till семинара се запознаха с готови миксове от семена, създадени на база споделен международен опит – това са смеси за решаване на следните проблеми:
– смес за справяне с почвеното уплътняване,
– смес за диверсификация / подобряване на сеитбооборота,
– смес за благоприятстване развитието на микориза,
– смес за привличане на опрашващи насекоми,
– смес за азотфиксация,
– смес за увеличаване на процентното съдържание на хумуса.
Как се запознах с No-Till – след като завърших института от Агро-Союз ме поканиха да работя при тях като агроном по растителна защита. Естествено, аз знаех как се правят нещата, но по традиционния начин. А в Агро-Союз попаднах в земеделско стопанство, което вече беше в преход към No-Till. Представяте ли си колко много въпроси съм имала тогава, но стъпка по стъпка, търсейки информация как правилно да прилагаме No-Till, с проби и грешки, изследвахме, проверявахме и така вече 17 години No-Till.
Искам да ви споделя, че наистина първите 2-3 години, докато се приспособим, беше сложно. Трябваше ни също да свикнем с гледката, че полетата ни не са черни като на съседите, а покрити с растителни остатъци. Но като се замислим – и в природата няма изорани участъци и никъде не се вижда гола почва. Сега вече, освен растителните остатъци, сеем и смеси от покривни култури за изумление на нашите съседи.
Защо продължихме пътя си по No-Till и не се отказахме когато ни беше трудно – защото излиза по-евтино, защото е икономически изгодно, полезно е за почвата, полезно е и за хората. При нас няма ерозия и имаме много червеи в почвата.
Започнахме нашите практики по опазване на почвата чрез създаване на почвена покривка – това е „шлем“, който пази от прегряване и защитава почвата от ерозия. След първите 4 – 5 години забелязахме, че по полетата се появяват малки „къщички“ – като че някой ги строеше, а като разместехме натрупаните растителни остатъци под тях в пръста откривахме дупка на земен червей. Това силно ни заинтригува – стана ни интересно какво се случва на полето. Реално ние оставяхме растителните остатъци на почвената повърхност, за да я защитим, но това рефлектираше на целия почвен профил. И оттам започнахме да изучаваме земните червеи – проучвахме как живеят, как се хранят, как се размножават и как присъствието им влияе на състоянието на почвата и продължихме да правим това много години.
За нас е важно също да знаем и как земеделецът със своята техника и използвани химикали влияе на популацията им.
Канадският No-Till специалист Odette Menard грабна вниманието на аудиторията с видео за нощния живот на земните червеи.
По време на демонстрацията се следи 1/ какво количество “дъждовна” вода се просмуква от почвата – тук коментираме почвения потенциал за водна инфилтрация и 2/ какво количество вода се оттича по наклона и създава предпоставка за водна ерозия на съответното поле.
Лекторът Романков коментира, че ако почвените частици бяха свързани в стабилни почвени агрегати, то те нямаше да се отмият под въздействие на дъжда и да създадат предпоставка за кални реки по полето.
Бистра е водата, инфилтрирана и отделена в съда под почвената мостра, взета от естествена ливада, коментира Menard – защо това е така? Стабилни почвени агрегати, захванати в корените на растенията – ето разковничето при борбата срещу водна ерозия на полето.
Има ли активни микроорганизми в почвата на вашите полета – ето един много прост и в същото време атрактивен начин да проверите това – заровете на 20-30 см дълбочина парче памучно бельо за 2 месеца – направете го на различни полета, за да имате база за сравнение, коментира резултата от своя експеримент Оdette Menard.
Непременно отделете време и прегледайте следните видия:
БЛАГОДАРИМ НА ВСИЧКИ, които избраха да станат част от нашия No-Till семинар! До нови срещи – както в семинарните зали, така и на нашите No-Till полета!
Ще се радваме да станете членове и на новосъздадената АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ No-Till-ъри!
ЗАЕДНО ЩЕ ПРОМЕНИМ ЗЕМЕДЕЛИЕТО!